Всяко лято общественото и медийното внимание традиционно се фокусират върху процентите, с които се променя регулираната цена на електроенергията за домакинствата. За българския бизнес на свободния пазар обаче истинската новина от ежегодното ценово решение на КЕВР (в сила от 1 юли 2026 г.) остава скрита в приложенията с графики и таблици. Тя се крие в новите тарифи за регулираните мрежови услуги (пренос и достъп през преносната и разпределителните мрежи).

Докато цената на самата активна енергия за фирмите се диктува от пазарната динамика на БНЕБ, цените за пренос и достъп се определят административно от енергийния регулатор за 12-месечен период. Те представляват „твърд разход“ в сметката на всяка компания, който се заплаща задължително на ЕСО и съответното ЕРП, независимо от избрания търговец на ток.

Какво показва подробният прочит на новата ценова рамка в контекста на стопанските потребители?

ЕРП-тата отново се опитаха да противодействат срещу рестриктивната цедка на регулатора.

В своите заявления преди 1 юли, електроразпределителните дружества и ЕСО традиционно настояваха за по-сериозни увеличения на техните компоненти. Основните им аргументи бяха свързани с нуждата от мащабни инвестиции в мрежата заради огромния брой нови ВЕИ мощности, които изискват дигитализация и разширяване на капацитета; нарасналите разходи за покриване на технологичните загуби по преноса и инфлационния натиск върху материалите и заплатите на аварийните екипи.

Анализът на крайното решение обаче показва, че КЕВР за пореден път приложи изключително рестриктивен подход към признатите разходи на операторите. Регулаторът силно „оряза“ първоначалните искания на дружествата, за да зашити крайните потребители от ценови шок. Крайният резултат за бизнеса е сравнително запазване на нивата и ценова стабилност по отношение на таксите за достъп и пренос през разпределителните мрежи ниско, средно и високо напрежение.

Това решение носи глътка въздух и оперативна предвидимост за бюджетите на индустриалните и малките стопански потребители до 30 юни 2027 г.

Защо мрежовите тарифи са ключов фактор за пазарното поведение?

За разлика от бита, където цялата сметка е регулирана, при бизнеса структурата на разхода за електроенергия е разделена на две основни пера:

• Пазарна (активна) енергия: обект на договаряне, избор на тарифен план (фиксиран, динамичен, обвързан с „Ден напред“ или „В рамките на деня“).

• Мрежови услуги: напълно фиксирани, без възможност за отстъпки или договаряне с търговците.

Когато КЕВР фиксира предвидими и стабилни мрежови компоненти, рискът от „невидимо“ поскъпване на сметките извън контрола на бизнеса изчезва за следващата една година. Това обаче поставя целия фокус върху първото перо. Тъй като мрежата е константа, единственият начин една компания да оптимизира разходите си за енергия е чрез активно управление на договора си за пазарна енергия.

Какво следва за компаниите?

Въпреки че регулаторният натиск удържа цените на мрежата, свободният пазар на активна енергия остава динамичен и чувствителен към регионалните дисбаланси. Изводът за мениджърите е ясен: бизнесът не може да промени тарифите на ЕРП-тата, но има пълната свобода да смени своя търговец или да предоговори условията си, ако те вече не отговарят на неговия профил на консумация.

Летните месеци, веднага след решението на КЕВР, са традиционно най-подходящото време за ревизия на енергийните договори. Настоящата стабилност в регулирания сегмент дава отлична отправна точка за компаниите да сравнят актуалните пазарни оферти и да фиксират по-добри условия за активна енергия преди настъпването на есенно-зимния сезон.

Ако искате да проверите дали текущите условия по договора ви за свободен пазар са конкурентни спрямо новата пазарна реалност, направете бързо и безплатно сравнение на офертите от водещите търговци в платформата на Елка.бг.