Представители на Правителството сигнализират за вероятността плащанията по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) да не се реализират.

ПВУ бе значима възможност за България да направи важни икономически и политически реформи и да получи и безвъзмездни средства на реализация на проекти в реформиращите се сектори.

Съгласно направените изявления, Държавата е изпълнила 85% от реформите по второто плащане по ПВУ и въпреки това има опасност това плащане да не се реализира. Според изискванията на ПВУ, реформите и проектите трябва да бъдат завършени до края на 2026 г.

Основните спънки, които се дискутират, са в сектор Енергетика и са свързани с приемането на пътна карта за климатична неутралност и либерализацията на пазара на електроенергия по отношение на битовите потребители.

По повод една от реформите, а именно либерализацията на пазара за битовите потребители, популистки непрекъснато се спрягат като основната пречка ниските доходи на хората. В различните страни се използват различни критерии за оценяване на енергийната бедност - дали се определя от ниските доходи на хората, или от високите разходи за енергийни суровини. В България нямаме такъв анализ.

Като голям пропуск в посока плавното и безпроблемно освобождаване на цените на крайните битови потребители е липсата на информационна кампания, която да ги подготви за либерализацията на енергийния пазар. От 2024 година до момента можеше безпроблемно да се мине през този процес. Едно е ясно енергийният пазар в момента не работи като нормален пазар, защото процесите в него не се определя от търсенето и предлагането. От една страна това се дължи на регулирания сегмент на пазара, а от друга това са компенсациите, които продължават да се предоставят за дотирането на стопанските потребители.

Ако не бъдат изпълнени реформите, включително тази за либерализацията на пазара, България ще се превърне в първата и единствена страна в ЕС, която доброволно ще се откаже от над 5 млрд. евро безвъзмездни средства, договорени по ПВУ.

Голяма част от проектите, финансирани по ПВУ, са също в сектор Енергетика и са свързани с необходимостта да бъде създадена подходящата среда за реализация на предвидените реформи. Така например проектите за изграждане на съоръжения за производство на енергия за собствени нужди от физически лица представляват механизъм за компенсиране на първоначалния ефект на увеличаване на крайните цени на електроенергията в следствие на либерализацията на пазара. Проектите, по които се предвижда предоставяне на безвъзмездни средства за изграждане на локални съоръжения за съхранение на енергия към производствени мощности, използващи ВЕИ, от една страна стимулира инвестиционната общност за инвестиции в климатично неутрални технологии, а от друга страна - отново създава механизми за стабилизиране на крайните цени на електроенергията.

Съвсем скоро се очаква да стане ясно, кои проекти ще бъдат финансирани и кои няма да бъдат, като сигналът от страна на представителите на Правителството е, че изпълнителите на проекти, които все пак ще бъдат финансирани, трябва да ги реализират максимално бързо. Едновременно с това, след срещата на лидерите в ЕС стана ясно, че неусвоените или невъзможните за усвояване средства може да бъдат пренасочени към военната промишленост.

Едно е ясно - сроковете за реализация на проектите в сектор Енергетика са изключително кратки. Затова само чрез конструктивен подход от всички заинтересовани страни – управляващи, администрация и инвеститори, биха могли да бъдат изпълнени поставените цели – реформите да бъдат извършени и предоставените от ЕК безвъзмездни финансови ресурси да бъдат използвани изцяло.