Пълната либерализация на електроенергийния пазар няма да се случи на 1 юли. Парламентът одобри на първо четене проект за промени в Закона за енергетиката. Предложенията за промени бяха структурирани в два законопроекта – единия на БСП, според което отлагането е до 2027 година, а другия на "Има такъв народ", което предвижда запазване на регулирания пазар за битовите потребители до 2030 година.  

Предстои разглеждане на обединеният законопроект в Комисията по енергетика към Народното събрание. 

Либерализацията на пазара на ток за битовите клиенти трябваше да се случи на 1 юли 2024 година, но беше отложена с година. Депутатите се мотивираха с липсата на информационна кампания за потребителите, неясните и недобре формулирани срокове, както и лошото състояние на Фонда сигурност за електроенергийната система, който съгласно одобрения в Закона за енергетиката механизъм се явява буфер при рязко повишаване на цените на пазара и необходимост от изплащане на компенсации.  

Според възприетия към момента механизъм, от 1 юли либерализацията трябваше да  започне със защитен механизъм, който трябваше да гарантира стабилността на цените. Предложенията за промени, допълнително се аргументират с инфлацията, геополитическото напрежение и бъдещото закриване на мини и въглищни централи като фактори, които ще затруднят отварянето на пазара. 

България е една от последните държани в ЕС, в която битовите потребители все още се снабдяват с електроенергия по регулирани цени. Това пречи на домакинствата да се възползват от периодите с ниски цени, като и възпрепятства нормалното функциониране на целия пазар на ток. Всички добре знаем, че свободната конкуренция е ключовия елемент на справедливата пазарна икономика. Тя стимулира икономическата ефективност, активността на потребителите и ката следствие на това те получават продукти и услуги с по-високо качество на по-конкурентни цени.  

Индустриалните потребители вече са на свободния пазар от години. 

Новото отлагане на либерализацията на пазара на електроенергия се мотивира най-вече  със защита на крайните битови от поскъпването на електроенергията. В същото време финансовото измерение на тази „защита“ трябва да бъде поето от някого и така се стига до кръстосаното субсидиране между отделните участници на пазара и неговото изкривяване.   

Факт е, че по време на енергийната криза от 2022 година, в много европейски държани въведоха субсидии, за да компенсират потребителите за скъпата електроенергия. Това именно е правилния подход – в момент когато стандартните икономически механизми не могат да работят трябва да се намеси държавата, за да защити потребителите, НО само в този момент.  

Новият механизъм за работа на „регулирания“ сегмент, който се дискутира и тепърва ще бъде уточняван, предвижда освобождаване пазара на едро – отпада функцията на НЕК като обществен доставчик, цените му вече няма да се определят от КЕВР. Държавните производствени компании – ТЕЦ МИ 2, АЕЦ Козлодуй и МИ ще осигуряват средна цена на енергията си за крайните снабдители така, че да бъде задоволено потреблението на битовите потребители. За да се гарантира и финансовата стабилност на крайните снабдители, те ще купуват необходимата електроенергия от Енергийната борса при специални условия, едно от които ще е достатъчен срок за отложено плащане.  На база информация, подадена от КЕВР, Правителството ще одобрява референтна цена, на която крайните снабдители ще подават ток за битовите потребители. При превишаването на тази цена от фонд "Сигурност на електроенергийната система" ще бъдат изплащани компенсации. 

В близките дни предстои да разберем какъв точно ще е одобрения от Парламента механизъм. Следете информацията на www.elca.bg.