След приемането на Методиката за изчисляване на произведената, разпределена за потребление и продадена електрическа енергия и промените в Правилата за търговия с електрическа енергия беше направена още една стъпка към въвеждането на европейските изисквания за активните клиенти и енергийните общности.

Темата предизвика сериозен интерес както сред инвеститорите във възобновяеми източници, така и сред бизнеса, който търси възможности за по-ефективно управление на разходите за електроенергия. Макар законовата рамка вече да е факт, практическото приложение на новия модел тепърва предстои.

Основната идея на споделянето на енергия е произведената електроенергия от една инсталация да може да бъде разпределяна между различни потребители по предварително определени правила.

Това създава възможности за предприятия с повече от един обект, индустриални паркове, бизнес сгради и енергийни общности. Вместо произведената електроенергия да се използва единствено на мястото на производство, част от нея може да бъде разпределяна към други участници в схемата.

На теория това позволява по-добро оползотворяване на енергията от фотоволтаични системи и подобрява икономическата ефективност на инвестициите във възобновяеми източници.

С приетата от КЕВР методика вече е определен начинът, по който ще се изчисляват произведените количества електроенергия, разпределените за потребление количества и енергията, която се споделя между участниците.

Това беше една от липсващите части в нормативната уредба и без нея споделянето на енергия не би могло да функционира дори на теория.

Създадени са и правилата за участие на активни клиенти и енергийни общности на пазара на електроенергия, което доближава българската регулаторна рамка до европейските изисквания.

Въпреки напредъка в създаването на регулаторна рамка реалното функциониране на модела изисква значителна техническа подготовка.

За да бъде възможно споделянето на енергия, електроразпределителните дружества трябва да разполагат с механизми за събиране, обработка и обмен на големи обеми данни за производството и потреблението на електроенергия. Необходимо е също така внедряване на допълнителни функционалности в информационните системи, както и изграждане на процедури за управление на новите участници на пазара.

На практика методиката определя как трябва да се извършват изчисленията, но не решава автоматично техническите и организационните предизвикателства пред операторите на мрежите.

Именно поради тази причина еднозначно е, че ще бъде необходимо време между приемането на нормативните промени и реалното масово прилагане на модела.

За предприятията новите правила представляват възможност, която следва внимателно да бъде наблюдавана през следващите години.

Най-голям потенциал за ползи имат компаниите с няколко обекта и собствено производство на електроенергия от възобновяеми източници. При тях споделянето на енергия може да доведе до по-добро използване на произведените количества и до по-висока възвръщаемост на направените инвестиции.

В същото време не бива да се очаква автоматично намаляване на разходите за електроенергия. Ефектът ще зависи от конкретния профил на потребление, местоположението на обектите, структурата на мрежовите такси и начина, по който ще бъдат организирани бъдещите енергийни общности.

Приемането на методиката може да се разглежда като завършване на нормативната основа за споделянето на енергия в България. Истинският тест обаче предстои.

Успехът на този модел ще зависи не толкова от регулаторните текстове, колкото от способността на участниците на пазара да изградят работещи процеси, информационни системи и механизми за управление на енергийните потоци.

Едва тогава ще стане ясно доколко споделянето на енергия може да се превърне в реален инструмент за оптимизиране на разходите за електроенергия и за повишаване на конкурентоспособността на бизнеса.

Потенциалът на споделянето на енергия е безспорен, но неговата реализация ще зависи от сътрудничеството между регулатор, мрежови оператори, търговци и потребители. След създаването на правилата предстои да видим дали пазарът е готов да ги превърне в работещо решение.