Правителството публикува за обществено обсъждане проект на постановление на МС, което предвижда нова схема за компенсиране на предприятия с високо потребление на електроенергия. Целта е да се подкрепят най-засегнатите от високите енергийни разходи производства и да се ограничи рискът от преместване на дейности извън Европейския съюз към държави с по-ниски екологични стандарти. 

Мярката е планирана за периода от 1 юли 2025 г. до 30 юни 2028 г., като за първата година са предвидени до 210 милиона лева. Схемата позволява на предприятията да получават компенсация за до 50% от количеството електроенергия, върху което се начислява компонентът „задължение към обществото“. Компенсацията ще се изчислява спрямо среднопретеглената борсова цена „ден напред“, но е въведен и минимален праг – крайната цена след приспадане на помощта не може да падне под 125 лв./MWh (около 64 евро). 

Програмата е отворена за широк кръг енергоемки сектори – металургия, химическа промишленост, производство на цимент, стъкларство, целулозно-хартиена индустрия, както и част от хранително-вкусовия сектор. Това означава, че сред потенциалните бенефициенти попадат компании като „Аурубис България“ и „КЦМ“ в металургията, „Девня Цимент“ и „Холсим България“ в производството на строителни материали, „Агрополихим“ и „Неохим“ в химическата индустрия, „Свилоцел“ в целулозата и хартията, както и производители на стъкло и хранителни продукти. 

Най-същественото изискване е предприятията да инвестират поне половината от получената помощ в проекти за енергийна ефективност и зелена трансформация. Това може да бъдат нови технологии за намаляване на разходите, внедряване на възобновяеми енергийни източници, системи за улавяне и оползотворяване на емисии или модернизация на производствени линии. Така постановлението не просто компенсира разходи, а стимулира реална промяна в индустрията. 

Очаква се схемата да има косвен ефект върху пазара на електроенергия. От една страна, като намали нетните разходи на големите индустриални потребители, тя ще облекчи натиска за прехвърляне на производството извън страната и ще задържи високоенергийните консуматори на българския пазар. От друга страна, задължението за реинвестиране в собствени енергийни решения – като фотоволтаици, когенерации или енергийно ефективни системи – може да доведе до намаляване на зависимостта на тези предприятия от борсовата търговия и до известно свиване на търсенето на пазара „ден напред“. Това ще промени и поведението на търговците на електроенергия, които ще трябва да се адаптират към по-активни и по-независими индустриални клиенти. 

По отношение на конкуренцията постановлението ще създаде по-балансирана среда за българските предприятия спрямо европейските им конкуренти, които вече получават подобни компенсации. Подкрепата обаче е насочена само към енергоемките производства, което означава, че фирмите от други отрасли няма да се ползват от облекчение и ще продължат да плащат пълната цена на електроенергията. Това неминуемо ще засили различията между секторите – индустриите със силна енергийна интензивност ще получат „глътка въздух“, докато по-малките и по-малко енергоемки компании ще останат извън обхвата на помощта. 

В заключение се налага извода, че ползите за бизнеса са очевидни – по-ниски разходи за електроенергия, повече предвидимост и възможност за модернизация с подкрепа от държавата. В същото време има и предизвикателства: административна тежест, задължение за инвестиции и риск от ограничен бюджет. Новата схема обаче е важна стъпка за съчетаване на екологичните цели с икономическата реалност и може да доведе до по-устойчив енергиен пазар в България и по-силна позиция на индустриалните ни предприятия в европейската конкуренция.