Цените на тока – инертни и странични в миналото и непредсказуеми в наши дни
Проследяването и анализирането на тенденциите на пазарите, включително и този на електроенергията, е нещо необходимо и интересно, което е много полезно за всеки едни потребител, стига да е обективно. Анализаторите на енергийните пазари обикновено се фокусират върху определен период или периоди и намират подходящите обяснения, които да се използват от политиците, за да се харесват на електората. Миналата 2021 година за българския пазар се правеха сравнения за цените на ток, природен газ, горива, като същите се сравняваха с 2020 или 2019 г. Сега пък – 2022 г. – анализаторите сравняват предполагаема месечна цена, по която бихме купували природен газ от Газпром, с тази, на която Булгаргаз осигурява доставките от съседни страни или втечнен газ – от далечни.
През последните две години като че ли свикнахме с идеята непрекъснато на дневен ред да бъде темата за цената на електроенергията, а всичко друго да остава на заден план - основно поради факта, че всичко друго е неразривно свързано с цената на енергията и енергийните ресурси. Първо бе пандемията – тогава цените на тока стремглаво тръгнаха надолу. Основната причина за това бяха непрекъснато свиващата се икономика, спиране на работата на големи предприятия, икономическият застой в цели сектори. После дойде политическата криза в страната, войната в Украйна, последвалата несигурност във всички аспекти и сфери на бизнеса и като резултат на това - високите цени на енергийните ресурси.
Така очакванията от края на годината за стабилизиране на пазара с идването на пролетта на 2022 г. не се случиха и цените останаха на познатите вече нива, достигайки средна цена на електроенергията за първото полугодие на годината от малко над 400 лв./ MWh.
Компенсациите
Междувременно политици и правителства търсеха решение на тази криза, която неминуемо повлече след себе си инфлационен риск и опасност от фалити на структуроопределящи предприятия. За да спаси икономиката, вече достатъчно „съсипана“ от последствията на пандемията COVID-19, както и за да предотврати негативното влияние върху доходите, Правителството прие програма за компенсиране на небитовите крайни клиенти на електрическа енергия, изправени пред невъзможността да плащат в пъти по-високи сметки за електрическа енергия във време, когато много от тях се намират в уязвимо положение поради загубата на доходи в резултат на пандемията.
Програмата бe насочена към стопанските потребители на електрическа енергия, като цели да компенсира както последиците от неблагоприятните колебания на цените на електрическата енергия, така и натиска породен от нарастващата инфлация.
Изплащането на компенсациите стартира и се реализира чрез търговците на електрическа енергия и доставчиците, продаващи електроенергия директно на крайни небитови клиенти.
Последният одобрен от Правителството „транш“ от компенсации бе до края на юни 2022 г., като за периода май-юни 2022 г. беше одобрена базова цена от 200 лв,/MWh и 80% покритие на разликата между постигнатата средно месечната цена на сегмент Ден напред на БНЕБ и базовото ниво. Компенсация за клиенти с цени под базовата цена не се предвиждаше.
И започнаха нови прекроявания на енергийните политики
Всички гледаха с надежда и очаквания началото на 2022 г., когато сякаш нещата се стабилизираха и така беше съвсем за кратко, когато в началото на март започна войната в Украйна и последствията от нея предизвикаха нов и неочакван за никого шок с нови „върхови постижения“ в цените на тока.
Още през 2021 г. стана ясно, че целите на Зелената сделка са нещо хубаво, но когато цените се увеличат твърде много, всички си дават сметка колко евтина би била енергията от въглищата и забравят за енергийния си микс - Германия има много вятър, Франция – достатъчно атомни централи и т.н.
И на фона на „извиването на ръце“ от Русия с доставките на природен газ осъзнаваме, че е добре зависимостите/ крайностите да бъдат изоставени и че е много по-правилно да оставим пазарните сили и конкуренцията да ни водят.
Може би много по-правилни са действията на Германия, Австрия и Холандия да приемат закони за възобновяване на производството на електроенергия от въглищни централи. Очаква се Италия да последва тези примери. В Австрия дори са готови за преустройство на ТЕЦ с газ в такъв с въглища.
Междувременно Европейската комисия продължава да противостои на тези тенденции и намерения на отделните правителства на страните-членки. „Хвърчат“ призиви да ограничаваме използването на природен газ от различни бизнеси, идеи за намаляване на температурата за отопление в домовете, надеждите от някъде да „бликне“ природен газ да осигури допълнителни доставки за ЕС, без да е ясно нито дали, нито кога. Комисията е готова да „разрешава“ на държавите членки всякакви "мерки за извънредни ситуации", стига само да не се отклоняват съществено от вече одобрените политики.
Въпреки това преосмислянето на подхода е крайно наложително с цел да се избегне непоносим ръст на цените за бизнеса, а в някакъв момент и за домакинствата, както връщане в крайна сметка към въглищата, при това на по-високи цени предвид появилите се тенденции на пазара на въглища - за първи път в 70-годишната си история Мини Марица Изток изнася въглища не просто извън комплекса, а извън страната.
Балансираният подход определено е по-правилният. Добре помним бума на изграждането на фотоволтаични централи през 2012 г. и като негово следствие - негативните настроения към ВЕИ както от страна на потребителите, така и на всички участници на енергийните пазари.
Всичко това означава да подходим малко по-рационално към енергийния преход, който е неизбежен, както някога е била неизбежна електрификацията на промишлеността и домакинствата, модернизацията през миналия век и навлизането на нови технологии през този.
На фона на тези геополитически събития и поредната национална политическа криза, под натиска на бизнеса Парламентът одобри поредната програма за подпомагане на бизнеса. Този път задачата е възложена само на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. Все още не е ясен конкретният механизъм за реализация на програмата и как точно парите ще стигнат до крайните небитови клиенти. Едно обаче е ясно – за разлика от преди, сега компенсациите и помощите към крайните клиенти ще бъдат диференцирани:
компенсации ще има само за тези с цени на енергията над 250 лв./ MWh (базова цена);
клиентите с цени на енергията над базовата цена ще получат компенсацията в такъв размер, че в крайна сметка цената им след компенсиране да бъде не по-ниска от 250 лв./MWh.
Не може да не отбележим и ново решение за регулираните цени от 1 юли 2022 г. Същественото в него за крайните небитови клиенти са цените на мрежата и таксата за задължение към обществото, които са драстично увеличени и ще повлияят съществено на бизнеса независимо и въпреки компенсациите.
Тук можете да научите повече за новите регулирани цени на мрежовите такси от 1 юли 2022 г.
На фона на всичко това ценовите предложения на търговците са крайно ограничени
Може да се каже, че голямата част от доставчиците на електроенергия обвързват своите предложения с пазара Ден напред на БНЕБ, прехвърляйки риска върху крайните клиенти.
До скоро се предлагаха следите типове оферти:
Динамични цени – БНЕБ + такса на лв./MWh. Таксата може да бъде фиксирана (примерно 15 лв./лв.) или % от БНЕБ;
Фиксираните цени се определят въз основа на нивото на енергийните фючърси (коригиран HUDEX, EEX), реализираните търгове на пазарен сегмен Двустранни договори на БНЕБ и профила на клиента (силно ограничено предлагане) ;
Някои търговци предлагат специфична опция – участие в търговете на пазарен сегмен Двустранни договори на БНЕБ от името и за сметка на клиента, който посочва конкретен продукт и цена. Търговецът на електрическа енергия участва в търга на базата на предварително договорени условия (цена и обеми) и препродава на клиента + такса ( балансиране, търговска надбавка и др).
Към момента стагнацията на пазара е значителна и трудно могат да се намерят каквито и да било оферти.
Повече за свободния пазар на електроенергия и видовете тарифите на търговците можете да научите тук.