До неотдавна успехът на един проект от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ проект), например фотоволтаичен парк, се измерваше основно в инсталирани мегавати. Колкото по-голяма мощност, толкова по-добре – логиката изглеждаше проста. Днес обаче пазарната реалност е различна. Централата не печели просто защото произвежда. Тя печели тогава, когато производството ѝ се управлява активно и стратегически.

Българският електроенергиен пазар става все по-динамичен. Нарастващият дял на възобновяемите източници води до отчетлива ценова волатилност – в часовете с интензивна соларна генерация цените на сегмента „Ден напред“ често се понижават значително, докато във вечерните пикови периоди достигат чувствително по-високи нива. Разликата между тези интервали вече не е просто статистика. Тя е директен фактор за приходите на производителите.

С въвеждането на 15-минутни продукти на борсата управлението на производството става още по-фино. Всеки кратък интервал носи риск, но и възможност. Прогнозите за производство трябва да бъдат по-точни, реакциите – по-бързи, а решенията – подкрепени с анализ на пазарните сигнали. Небалансите, които преди изглеждаха второстепенен разход, вече могат осезаемо да повлияят върху крайната доходност на един проект.

Именно тук се появява ролята на батериите. Все повече соларни паркове в България интегрират системи за съхранение, но самото наличие на батерия не гарантира по-добра възвръщаемост. Стойността се създава тогава, когато зарядът и разрядът се управляват стратегически – когато енергията се съхранява в часовете с ниски цени и се реализира в пиковите периоди. Батерията може да намали разходите за балансиране, да изглади профила на производство и да отвори възможности за участие в бъдещи пазари за гъвкавост. Но това изисква активно управление, технологична интеграция и ясна търговска стратегия.

Паралелно с производителите, и големите индустриални потребители започват да мислят по сходен начин. Все повече компании изграждат собствено производство и системи за съхранение, за да оптимизират товарите си и да намалят пиковото потребление. Така границата между производител и потребител постепенно се размива. Пазарът вече не е разделен на две ясно обособени групи – той се превръща в екосистема от активни участници, които управляват както потреблението, така и производството си.

В този контекст управлението на енергийните активи започва да наподобява управлението на финансови инструменти. Доходността не зависи единствено от базовия актив, а от начина, по който той се позиционира спрямо пазара. Договорните модели, изборът на търговска стратегия, управлението на риска и достъпът до прозрачна пазарна информация стават ключови елементи от общата картина.

Тук се вписва и ролята на платформи като Elca.bg. В среда на повишена сложност и волатилност, информираността е част от управлението. Обективното сравнение на оферти, разбирането на договорните условия и анализът на ценовите тенденции позволяват на производители и големи потребители да структурират по-устойчиви търговски решения. Дори когато активното управление на батерии и производство се извършва от специализирани оператори, стратегическите избори остават в ръцете на инвеститорите и компаниите.

Днес въпросът вече не е колко мегавата са инсталирани. Въпросът е колко интелигентно се управляват. В свят на 15-минутни интервали, волатилни цени и растящ дял на ВЕИ, активното управление не е допълнително предимство. То се превръща в условие за конкурентоспособност и дългосрочна възвръщаемост.